hcs (Георги)
2047 241
13.10.2020 г., 8:27 ч.

Събуждане 

  Поезия » Любовна
297 1 3

Светлина навън блести,

нощта на самотата озарява,

дух волно иска да лети

и от болка се успокоява.

 

Усмихва се моята мома,

от небесата тя се спуска,

чезне вън тъма,

тревогата ме напуска.

 

И ето - ще я целуна аз,

ще намеря мир на земята,

ще се спася от мраз,

песни ще огласят тишината...

 

Но отварям аз очи,

сам в стаята съм,

всичко наоколо мълчи,

момата била е само сън.

© Георги Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • Подходих тактично, не искам коментарите ми да са по-интелигентни от творбите
  • Разбрах иронията ви, госпожо Иванова, но ще ви помоля да пишете по-интелигентни коментари.
  • Предлагам заглавие "Гладен петел, дори насън кукурига" ;р
Предложения
: ??:??