Съд

11 sept 2007, 11:10

Poesía

505 0 3

Всеки, който иска, може да ме съди.

Не съм идеален, няма и да бъда.

И грешен, и лош, и ужасен дори,

на дявола давам душа да гори.

Щом трябва, ще ида и там ще остана

и сам аз ще бъда, не ще бъдем двама.

Но нека на съд ме изправи съдбата

и щом се налага, да съди душата.

За някой виновен, за други невинен,

за някой съм дявол, за други съм свиден.

Но истина зная – и тя е една,

не ще аз изкупя мойта вина.

Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.

dimark1 (Дима)

2007-09-13T02:52:37+03:00

ПРОШКА ТРЯБВА ДА ИМА!!!Но най-трудно ЧОВЕК прощава на себе си!ЖИВОТЪТ,продължава с главно Ж.ПРОСТИ НА СЕБЕ СИ И ДРУГИТЕ, ЗА ДА ЖИВЕЕШ В ХАРМОНИЯ СЪС СЕБЕ СИ И ДРУГИТЕ!!! Когато нещата са изстрадани лично се получава силен стих,а ВИЕ умеете да пишете силно!!!Поздрав!!!
Aneta_kz (Анета)

2007-09-11T20:38:10+03:00

Няма безгрешни, Ники...!
Признат грях, половин грях!
А другата половина, има кой да я пощава!
Поздравления и за този стих!
tanq_mezeva (Таня Мезева)

2007-09-11T11:40:41+03:00

Толкова ли е голяма вината,та няма изкупуване!
Прости си,за да те приемат и другите!
Хареса ми и този стих!