Lingerie (Николай Стойчев)
107 222
11.09.2007 г., 11:10 ч.

Съд  

  Поезия
506 0 3

Всеки, който иска, може да ме съди.

Не съм идеален, няма и да бъда.

И грешен, и лош, и ужасен дори,

на дявола давам душа да гори.

 

Щом трябва, ще ида и там ще остана

и сам аз ще бъда, не ще бъдем двама.

Но нека на съд ме изправи съдбата

и щом се налага, да съди душата.

 

За някой виновен, за други невинен,

за някой съм дявол, за други съм свиден.

Но истина зная  –  и тя е една,

не ще аз изкупя мойта вина.

© Николай Стойчев Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • ПРОШКА ТРЯБВА ДА ИМА!!!Но най-трудно ЧОВЕК прощава на себе си!ЖИВОТЪТ,продължава с главно Ж.ПРОСТИ НА СЕБЕ СИ И ДРУГИТЕ, ЗА ДА ЖИВЕЕШ В ХАРМОНИЯ СЪС СЕБЕ СИ И ДРУГИТЕ!!! Когато нещата са изстрадани лично се получава силен стих,а ВИЕ умеете да пишете силно!!!Поздрав!!!
  • Няма безгрешни, Ники...!
    Признат грях, половин грях!
    А другата половина, има кой да я пощава!
    Поздравления и за този стих!
  • Толкова ли е голяма вината,та няма изкупуване!
    Прости си,за да те приемат и другите!
    Хареса ми и този стих!
Предложения
: ??:??