10 nov 2012, 11:57

Съдба 

  Poesía
438 0 0

Съдба жестока имам аз,

самотен съм в този час.

Навсякъде е пълно с хора,

гледащи през мен...

Душите им са празни,

а аз съм изтощен...

Усмихват ми се, ала знам -

те искат само да им дам...

И късат те от мене

част по част,

докато не се превърна в

изсъхнал храст...

 

© Стефка Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??