10.11.2012 г., 11:57 ч.

Съдба 

  Поезия
459 0 0

Съдба жестока имам аз,

самотен съм в този час.

Навсякъде е пълно с хора,

гледащи през мен...

Душите им са празни,

а аз съм изтощен...

Усмихват ми се, ала знам -

те искат само да им дам...

И късат те от мене

част по част,

докато не се превърна в

изсъхнал храст...

 

© Стефка Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??