Съдба

4 ago 2013, 18:31

Poesía

412 0 1

Вървя, болея и тъгувам

за всяко слънце и луна.

Горя, угасвам и студувам

в прегръдките и на жена.

Увисвам на житейска нишка

и ме люлеят ветрове.

Съдба ме води на каишка

и срещам живи страхове.

Но като паяк се набирам

по тази нишка от конец

и мястото си пак намирам

в листа на земния венец.

Отново пак съм сред цветята -

прегръща ме живота нов.

А в път, минаващ през полята,

ме среща новата любов.

Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.