Те седяха на ръба на скалата. Нито той нито тя имаха смелост да погледнат на долу. Бяха се хванали за ръцете сякаш клони на дървета са се вплели в земята..
-Страх ли те е-промълви шепнешком той.
Тя кимна с глава, одобрително.
-Не се срахувай, след малко никой няма да ни раздели-успокояваше я той. Две влюбени души поели по дългият път осеян със премеждия се изправиха пред лицето на смъртта. Нито той нито тя, реално осъзнаваха колко голяма грешка правят, със решението си да скочат в бурните води. - Това ли е решението,- питаше се в мислите тя, а ръцете ѝ трепереха неукротимо.
-Това е краят, но за нея съм готов на всичко - мислеше си той през сълзи на очите. Слънцето бавно залязваше над хоризонта, а те стояха като статуи над пропаста, изплашени, вкопчили се така силно един в друг, неуверени в това което си бяха наумили. 
-Прости ни боже, нямаме избор-каза той и я дръпна на пред. 
Миг преди да направят последната крачка в живота си, чуха вик на дете, което се молеше за помощ.
Идваше точно зад тях.
-Скачаме, не е наша работа - каза той.
-Моляте мили помогни му, моля те-плачеше тя умолявайки го.
Той пусна ръката ѝ и хукна да намери детенцето. Когато пристигна, около малкото се бяха събрали хората от селото. Отец Августин видя Бил и го попита..
-Кеде е Сара, защо не си с нея?
-Тя е на скалата чака ме-отвърна той
-Боже господи, - изпадна в ужас отеца. Тя днес ми се изповяда че иска да сложи край на живота си
-Няма, отче, бяхме заедно с нея, няма да направи такова нещо.
-Бързо да я намерим-каза отеца бутайки го напред
Стигайки там, за ужас на двамата Саря беше изчезнала.
-Казах ти, защо я остави, защо-плачеше отчето и удряше от мъка Бил
-Скъпа, няма да си сама, аз идвам-промълви през сълзи Бил и скочи в пропаста.
Аугустин стоеше като замръзнал, не знаеше какво се случи току що. Ударите на сърцето му можеха да се чуят дори от грохота на вълните които се разбиваха в скалите под него.
Тогава той чу гласът на Сара.
-Отец, Аугустин, какво правите тук
Това бе Сара, тя стоеше точно зад него с букет цветя които беше набрала за любимия си.
-Но защо плачете, къде е Бил-попита го тя предусещайки че нещо лошо е станало. Отецът облян в сълзи само погледна пропаста, не можа и дума да каже от шокът в който бе изпаднал.
-Не, не, не. Това не може да се случи на мен-ридаеше бедното момиче. Боже ако това е последната ти воля и ме наказваш с живот без моята любов аз не искам да съм част от това.
-Идвам скъпи, вече съм близо-каза Сара гледайки към небето и направи крачката която, и доведе покой и светлина.