Те седяха на ръба на скалата. Нито той нито тя имаха смелост да погледнат на долу. Бяха се хванали за ръцете сякаш клони на дървета са се вплели в земята..
-Страх ли те е-промълви шепнешком той.
Тя кимна с глава, одобрително.
-Не се срахувай, след малко никой няма да ни раздели-успокояваше я той. Две влюбени души поели по дългият път осеян със премеждия се изправиха пред лицето на смъртта. Нито той нито тя, реално осъзнаваха колко голяма грешка правят, със решението си да скочат в бурните води. - Това ли е решението,- питаше се в мислите тя, а ръцете ѝ трепереха неукротимо.
-Това е краят, но за нея съм готов на всичко - мислеше си той през сълзи на очите. Слънцето бавно залязваше над хоризонта, а те стояха като статуи над пропаста, изплашени, вкопчили се така силно един в друг, неуверени в това което си бяха наумили.
-Прости ни боже, нямаме избор-каза той и я дръпна на пред.
Миг преди да направят последната крачка в живота си, чуха вик на дете, което се молеше за помощ.
Идваше точно за ...