катеринарина (Катя)
331 972
4 jul 2007, 9:20

Съдба 

  Poesía
632 0 9

Донесе ми вятър по птиците слепи.
Вдълба във очите ми спомен от минало.
И грабих безумно, с жадуващи шепи.
.....................................
Днес връщам ти всичко, което съм взимала.

Ти тачиш единствено своите истини.
Рисуваш по нас със замах на убиец.
По твоите страници,
гъсто изписани,
прокълнати почерци змийски се вият.

Залъгваш ни мъдро с трохи от надежди.
Следиш всяка обич.
Дано Да горчи.
Пътеките твои далече отвеждат.
Далече, където ще спре да боли!

Твоята скрежна орисница знае.
Тя ще реши, дали бледа следа
някой ще смогне за миг вдълбае
в твоята плът,
височайша СЪДБА!  

© Катя Todos los derechos reservados

Свързани произведения
Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??