Аз не пиша, а просто живея
и стихът ми е пълен с живот
като онзи светлик полилеен
над изгубен и търсен кивот.
Аз не дишам. По пътя си грешен
имам въздух за всичките дни
като тази подводница Трешър
дето в дъното още лежи.
Аз не ям, а от слънце се храня,
в пещерите тибетски стоя.
Там честта си и вярата браня
и звездите небесни броя. ...