rudin (Иван Христов)
858 1444
3.05.2013 г., 4:30 ч.

Съдбата на поета 

  Поезия » Философска
414 0 2

Аз не пиша, а просто живея

и стихът ми е пълен с живот

като онзи светлик полилеен

над изгубен и търсен кивот.

 

Аз не дишам. По пътя си грешен

имам въздух за всичките дни

като тази подводница Трешър

дето в дъното още лежи.

 

Аз не ям, а от слънце се храня,

в пещерите тибетски стоя.

Там честта си и вярата браня

и звездите небесни броя.

 

Като сфинкс мълчаливо се вглеждам

в тези днешни и минали дни

и се уча на мъдрост безбрежна

докато някой друг ме смени.

© Иван Христов Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??