Прошепти ме със дъха си в тишината,
нарисувай ме с изплакана сълза.
Сътвори ме в пъстротата на дъгата,
предай ми част от своята душа.
Пресъздай ме с песента на ветровете,
със слънчеви лъчи ме изгради,
по капчица ми влей от цветовете
и с много обич пак ме съживи,
че в тъмното за тебе се изгубих
и пръснах се на хиляди парчета...
Живота си без жалост го погубих,
за да живея в теб и да ти светя!