Прошепти ме със дъха си в тишината, нарисувай ме с изплакана сълза. Сътвори ме в пъстротата на дъгата, предай ми част от своята душа.
Пресъздай ме с песента на ветровете, със слънчеви лъчи ме изгради, по капчица ми влей от цветовете и с много обич пак ме съживи,
че в тъмното за тебе се изгубих и пръснах се на хиляди парчета... Живота си без жалост го погубих, за да живея в теб и да ти светя! |
© Паула Петрова Всички права запазени