Сълзичка една, сълзички две,

реки от сълзи,

мъка и горест в тези реки лети.

Сълзи от умиление,

сълзи от унижение,

сълзи от желания несбъднати,

сълзи в самота,

с гордо вдигната глава

по трънливия път на любовта.

За детска любов и майчина ласка,

за бащина закрила в трудности и беда,

за неверни другари и подли познати,

не пресъхва тази река.

Тъга по любимия-

но де ли е той -

с верност и обич,

в душа заскрежена,

да върне мир и покой.

Тихото сияние на сродни мечтания

на две нежни и стилни сърца,

ах, тези красиви очертания

незабравими за вечни времена.

Любов в теб и за теб,

без сметки

наложени от суета.

Любов посребрена,

забравен лъх на младостта.

Винаги чакана, винаги търсена -

елексир за вечни времена,

в свят, в който диша поквара и гнусота.

И в окаляната от мръсотия душа

кристална сълзичка свети и пее

веселия химн на любовта.