Сълзичка една, сълзички две,
реки от сълзи,
мъка и горест в тези реки лети.
Сълзи от умиление,
сълзи от унижение,
сълзи от желания несбъднати,
сълзи в самота,
с гордо вдигната глава
по трънливия път на любовта.
За детска любов и майчина ласка,
за бащина закрила в трудности и беда,
за неверни другари и подли познати,
не пресъхва тази река.
Тъга по любимия-
но де ли е той -
с верност и обич,
в душа заскрежена,
да върне мир и покой.
Тихото сияние на сродни мечтания
на две нежни и стилни сърца,
ах, тези красиви очертания
незабравими за вечни времена.
Любов в теб и за теб,
без сметки
наложени от суета.
Любов посребрена,
забравен лъх на младостта.
Винаги чакана, винаги търсена -
елексир за вечни времена,
в свят, в който диша поквара и гнусота.
И в окаляната от мръсотия душа
кристална сълзичка свети и пее
веселия химн на любовта.
© Кети Иванова Всички права запазени