Сълзи се ронят от очите
и падат върху моите ръце.
Отново спускат се мъглите
и вият бурни ветрове.
Тайфуните се развилняват,
лято с зима се мени.
От студ дупите се сковават,
знам, че нещо ще се промени.
Сълзите продължават да се леят
и мокрят бледото лице.
Лъчите слънчеви ме озаряват
и стоплят крехкото сърце.
© Лекса Джорджис Todos los derechos reservados