Душата ми отдавна ме напусна,
отнесе с нея болката и радостта.
Любов, тъга и слабости пропусках,
изтрих сълзите си и тебе в паметта.
И тръгнах да намеря портите на ада,
защото рай за мен не съществува.
Мечтаех си да изгоря на клада
остатъка от всяко чувство.
По пътя срещах живи хора -
те плачеха от радост и от мъка.
А аз като дявол с тях се борех -
не исках да събуждат в мен човека. ...