Душата ми отдавна ме напусна,

отнесе с нея болката и радостта.

Любов, тъга и слабости пропусках,

изтрих сълзите си и тебе в паметта.

И тръгнах да намеря портите на ада,

защото рай за мен не съществува.

Мечтаех си да изгоря на клада

остатъка от всяко чувство.

По пътя срещах живи хора -

те плачеха от радост и от мъка.

А аз като дявол с тях се борех -

не исках да събуждат в мен човека.

Прозрачен студ и самота

се настаниха в празното ми тяло.

Ранявах другите с хладнота,

а в мен сърцето беше спряло.

Но ти погледна в моите очи

и не видя душата ми на демон...

От болка и любов изгарящи сълзи -

откри дълбоко скрити в мене.