18 abr 2010, 0:50

Сън 

  Poesía
607 0 2

Замечтах се и обичах!

Гледах те с пламнали очи.

Сред пламъци със теб танцувах,

разпилявах своите коси.

Тайни свети ти разкривах

и се раждах и горях,

усмивките си ти дарявах,

сляха се любов и страст!

Притихвах и се молех

там във твоите ръце,

сладки думи ти говорех,

целуваше ти моето лице.

И щастие неземно беше

този миг на сбъднат блян,

а умът безжалостно крещеше,

че е сън и теб те няма там...

© Димитринка Димова Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
  • Благодаря
  • И щастие неземно беше
    този миг на сбъднат блян,
    а умът безжалостно крещеше,
    че е сън и теб те няма там...

    Много хубав стих само последната дума като го четох го прочетох с "вече", че ми звучеше по-добре, но прекрасно поздравления. П.С. не го приемай като критика
Propuestas
: ??:??