10 ene 2012, 19:33

Сън 

  Poesía
657 0 7
СЪН
Повика ме в съня си. Чух гласа ти
как шепне ми, че искаш ме сега.
И аз, отрекла себе си, страха си,
разперих в полет своите крила.
Така политва птицата, когато
пречупи клетката на своя страх.
Усетила вкуса на свободата,
така и аз към тебе полетях.
С предчувствие за сбъдване желано,
от извора с Надеждата отпих,
повярвала, че в утрото смълчано ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Павлина Соколова Todos los derechos reservados

Propuestas
: ??:??