1 may 2009, 21:16
Сън
Когато луната загребва като с черпак,
от нощния дъх на студения мрак,
и отново идва сънят,
и в тъмни комини заспал е денят.
Умората тежко и тежко поема ме в длан.
И поредната нощ превръща се в храм,
в който стоя и творя звезди,
в който излизам от света на беди.
А просто в ръцете си нося и стискам нощта,
топяща се в дима на свещта.
И отново с пореден опит да заспя,
и в съня на мечтите си отново да се отнеса.
© Стефан Станев Todos los derechos reservados
Свързани произведения
Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
-
...и в тъмни комини заспал е денят... да не го бъркаш с коминочистач
-
...и в съня на мечтите си отново да се отнеса.
-
Красив стих, малко нереален, но с реални желания.
Propuestas
© 2003-2024, Georgi Kolev. Todos los derechos reservados. Las obras son propiedad de sus autores.
