chicanomrusl (Стефан Станев )
6 5
1.05.2009 г., 21:16 ч.

Сън 

  Поезия
767 0 3

Когато луната загребва като с черпак,
от нощния дъх  на студения мрак,
и отново идва сънят,
и в тъмни комини заспал е денят.

Умората тежко и тежко поема ме в длан.
И поредната нощ превръща се в храм,
в който стоя и творя звезди,
в който излизам от света на беди.

А просто в ръцете си нося и стискам нощта,
топяща се в дима на свещта.
И отново с пореден опит да заспя,
и в съня на мечтите си отново да се отнеса.

© Стефан Станев Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??