Сън

nightmusic (Мег)
7 3

1 sept 2009, 20:00

Poesía

540 0 0

Сън

Аз тичам по стълба извита на кула във замък,

очакване изпълва моята душа и тяло,

в очите ми блестят сълзи, но в тях гори и пламък.

Тъга ме завладява. Нещо в мене е умряло.

Надявам се във кулата да ме очаква моята любов,

ала даже таз мечта я поразява гръм.

Прозвънява телефон със своя зов.

Тайнствената кула се оказа просто сън.

Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.