1.09.2009 г., 20:00 ч.

Сън 

  Поезия
539 0 0

 

Сън

 

Аз тичам по стълба извита на кула във замък,

очакване изпълва моята душа и тяло,

в очите ми блестят сълзи, но в тях гори и пламък.

Тъга ме завладява. Нещо в мене е умряло.

 

Надявам се във кулата да ме очаква моята любов,

ала даже таз мечта я поразява гръм.

Прозвънява телефон със своя зов.

Тайнствената кула се оказа просто сън.

© Мег Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??