Денят не носи нищо лошо и нищо хубаво, уви!
Ако заспя ще мога още да виждам твоите очи!
Едва дочаквам мрак вечерен да спусне мека тъмнина,
сънят, приятел мой доверен обгръща ме в спокойна топлина!
Така ще бъда още дълго с тебе, в прегръдката на твоите ръце
и тръпнещо в желания, копнежи, щастливо ще е моето сърце!
Събуждам се! Животът е приключил! Дописвам страници на чернова...
В очакване на нещо да се случи, пропуснала съм да напиша белова...
Обичах те до болка! В съвършенство се сливахме във всеки миг блажен!
Обичах те за Бога и свещенство бе тоз живот със теб благословен!!
© Ели Григорова Todos los derechos reservados