Под сянката на светло и искрящото,

неволно крия се и лицето си с коси покривам.

Наивно мъча се да си намеря мястото,

докато светът голям очаква ме,

места невиждани по него да откривам.

И тук студено е и плахо

търсейки с води дълбоки тялото си сливам,

поглъща мене океанът, но защо ли

аз ръката си протягам и към брега

в отчаян опит да се задържа застивам.

В дълбините виждам отражението си,

и все по-тъмно става и аз съм все тъй по-красива.

Искра пробляскваща из цветните корали,

буди ме и ми напомня, че аз съм още жива.

Огрей ме на повърхността,

когато глътка златен въздух изляза да поема

и видиш ти духа ми като самодива!

Когато там застана аз сама сред необятността и шира, 

силна съм и от мен няма по-щастлива.