24.12.2017 г., 2:11 ч.  

Сън 

  Поезия » Философска, Свободен стих
757 0 0
Под сянката на светло и искрящото,
неволно крия се и лицето си с коси покривам.
Наивно мъча се да си намеря мястото,
докато светът голям очаква ме,
места невиждани по него да откривам.
И тук студено е и плахо
търсейки с води дълбоки тялото си сливам,
поглъща мене океанът, но защо ли
аз ръката си протягам и към брега
в отчаян опит да се задържа застивам.
В дълбините виждам отражението си,
и все по-тъмно става и аз съм все тъй по-красива. ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Петя Маркова Всички права запазени

Предложения
: ??:??