12 dic 2018, 9:47

Сън 

  Poesía » De amor
507 0 1

Звезди сияят в нощния мрак,

луна моето чело огрява.

Теб, дете, сънувам пак

и хор от ангели запява.

 

Събуждам се и пак съм сам,

болката отново измъчва ме.

Защо отхвърли ме, не знам,

толкоз трудно ли е да се обичаме?

© Георги Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??