17 oct 2024, 6:22

Сън на Задушница 

  Poesía
119 0 0

Топла – дланта ми.

До мене – лицето ти

спи.

Ти потърпи…

Няма събуждане?

Не, не сега!

В двора черешата

пролетна –

тежка от плод.

Нежна Задушница –

нов живот.

Вятърът вие

и стене

и плаче.

Стискам с яд в зъби

душата си

медно петаче

дар за отвъд

дар от отвъд

в сън – кръстопът

камбани звънят…

© Мария Димитрова Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??