Топла – дланта ми.
До мене – лицето ти
спи.
Ти потърпи…
Няма събуждане?
Не, не сега!
В двора черешата
пролетна –
тежка от плод.
Нежна Задушница –
нов живот.
Вятърът вие
и стене
и плаче.
Стискам с яд в зъби
душата си
медно петаче
дар за отвъд
дар от отвъд
в сън – кръстопът
камбани звънят…
© Мария Димитрова Всички права запазени