Като огнен котел е летният ден.
Отпуснати и вяли търсим сянка,
под която да спрем.
Мислите ни са като упоени,
чувствата - дълбоко затаени...
Виждаме и знаем, че видяното не ни харесва,
но дори не можем да се стреснем!
Сякаш сънуваме будни безкраен кошмар,
но не можем да се отърсим от този товар!
23 години се мятаме в този кошмар наяве. Сега има хора, които са се събудили, но мнозинството все още се мята! Докога?
© Маргарита Ангелова Todos los derechos reservados