Като огнен котел е летният ден.

Отпуснати и вяли търсим сянка,

под която да спрем.

Мислите ни са като упоени,

чувствата - дълбоко затаени...

Виждаме и знаем, че видяното не ни харесва,

но дори не можем да се стреснем!

Сякаш сънуваме будни безкраен кошмар,

но не можем да се отърсим от този товар!

   23 години се мятаме в този кошмар наяве. Сега има хора, които са се събудили, но мнозинството все още се мята! Докога?