Като огнен котел е летният ден.
Отпуснати и вяли търсим сянка,
под която да спрем.
Мислите ни са като упоени,
чувствата - дълбоко затаени...
Виждаме и знаем, че видяното не ни харесва,
но дори не можем да се стреснем!
Сякаш сънуваме будни безкраен кошмар,
но не можем да се отърсим от този товар!
23 години се мятаме в този кошмар наяве. Сега има хора, които са се събудили, но мнозинството все още се мята! Докога?
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
Вход
Регистрация