Омръзна ми да те сънувам нощем,
да ме будиш със целувки...
гушни ме... и стопли ме,
че пак е зима в сърцата ни.
Не ме буди, когато те сънувам,
там ти си мил... и ням... и топъл си.
Нали прозореца затвори,
не влиза вятър, никой не говори.
Не се ослушвай, никой не подслушва,
сами сме, само двамата, заспали
след бурна нощ, от сънища
едни и същи.
Не ме буди, аз те сънувам още.
© Гери Д Георгиева Todos los derechos reservados