Сънно

24 sept 2005, 10:01

Poesía

688 0 1

Пак сънувам, а вън
сиви врани кълват тишината.
Мисли пода метат
и години търчат наобратно.
Есен... Дългия сън,
пак почиства душата ранима.
Много мръсна е тя
затова ще потрябват години.
Разтварям се в мрак.
Без звезди, луна и простор.
После бял като сняг,
разтопявам се в пролетен двор. ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

Сънно

Искате да прочетете повече?

Propuestas