24.09.2005 г., 10:01 ч.

Сънно 

  Поезия
643 0 1

Пак сънувам, а вън
сиви врани кълват тишината.
Мисли пода метат
и години търчат наобратно.
Есен... Дългия сън,
пак почиства душата ранима.
Много мръсна е тя
затова ще потрябват години.
Разтварям се в мрак.
Без звезди, луна и простор.
После бял като сняг,
разтопявам се в пролетен двор.

Възкръсвам тогава,
младенец, непорочен и земен.
Любовта опознавам
и превръщам се в Ангел и Демон.

© Найден Найденов Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??