Сънувах те във бляскави одежди,
все същата загадъчност и хубост,
със молива, изписаните вежди,
очите ти, побъркващи до лудост...
Стъписах се, а ти погледна строго,
във погледа, изпълнен със копнежи,
как исках да целувам страшно много
лицето ти, но в този миг изчезна.
Със същата загадъчна усмивка,
с която в моя сън се приюти,
събуждам се, отдръпвайки завивка,
сърцето ми за твоето тупти.
В. Тасева
© Виктория Тасева Todos los derechos reservados