28 abr 2024, 22:14

Сънуваш ли? Добре. А аз летя 

  Poesía
258 11 7

Поиска стих, но малко е това,
словата ми предълго ли мълчаха?
Не знам. Нощес за теб ще позова
луната тук, под скромната си стряха.

 

Понеже обещах ти и сега,
прибирам тихо острата рапира,
ни дума за турнири, за рога...
За обич само... То се подразбира.

 

Ако поискаш мога да вплета,
три ноти от безсмъртната китара,
на Джон, далеч от всяка суета,
дори насън  не се усещам стара.

 

Перце от сова, блясък на река,
сребристи рибки в тихите подмоли,
върби – привели клоните така,
че скриват двама – влюбени и голи...

 

Сънуваш ли? Добре. А аз летя
и радвам ти се. Тихо, отвисоко,
аз – бяла сова в нощните цветя...
Любов и свобода са ми посока...

© Надежда Ангелова Todos los derechos reservados

Гледаше с празен поглед Луната. О да, с нея бяха приятелки. Вече десет години се взираше в това голямо, бяло око. Понякога загадъчно, забулено в облаци, а друг път греещо ярко като слънце.
- Ще ми помогнеш ли? – шепнеше като дете, но окото мълчеше тъжно. Вече порасна и не питаше. Само се гледаха.
Ти ...
  474  28 
Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??