Patrizzia (Надежда Ангелова)
2245 18462
28.04.2024 г., 22:14 ч.

Сънуваш ли? Добре. А аз летя 

  Поезия
263 11 7

Поиска стих, но малко е това,
словата ми предълго ли мълчаха?
Не знам. Нощес за теб ще позова
луната тук, под скромната си стряха.

 

Понеже обещах ти и сега,
прибирам тихо острата рапира,
ни дума за турнири, за рога...
За обич само... То се подразбира.

 

Ако поискаш мога да вплета,
три ноти от безсмъртната китара,
на Джон, далеч от всяка суета,
дори насън  не се усещам стара.

 

Перце от сова, блясък на река,
сребристи рибки в тихите подмоли,
върби – привели клоните така,
че скриват двама – влюбени и голи...

 

Сънуваш ли? Добре. А аз летя
и радвам ти се. Тихо, отвисоко,
аз – бяла сова в нощните цветя...
Любов и свобода са ми посока...

© Надежда Ангелова Всички права запазени

Свързани произведения
Свободната принцеса
troia (Катя Иванова) troia
Проза » Разкази, Приказки и произведения за деца
Гледаше с празен поглед Луната. О да, с нея бяха приятелки. Вече десет години се взираше в това голямо, бяло око. Понякога загадъчно, забулено в облаци, а друг път греещо ярко като слънце.
- Ще ми помогнеш ли? – шепнеше като дете, но окото мълчеше тъжно. Вече порасна и не питаше. Само се гледаха.
Ти ...
  481  6  28 
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??