6 sept 2013, 23:57

Сърце 

  Poesía
503 0 4
То е топло и сладко. И щом потече,
от него си близват децата ми.
За татко откъснах голямо парче,
за сестрите и мама, за двама приятели...
Прибавям лъжичка от него тогава,
когато замесвам и хляба си.
Е, някой път хваща ме здравата
за гушата - и ми присяда.
Тогава е грапаво и ми горчи
и е сякаш ненужен израстък.
И хуква през двете ми черни очи.
(Уж си тръгва, а с мен се е сраснало). ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Миглена Цветкова Todos los derechos reservados

Propuestas
: ??:??