6.09.2013 г., 23:57 ч.

Сърце 

  Поезия
505 0 4
То е топло и сладко. И щом потече,
от него си близват децата ми.
За татко откъснах голямо парче,
за сестрите и мама, за двама приятели...
Прибавям лъжичка от него тогава,
когато замесвам и хляба си.
Е, някой път хваща ме здравата
за гушата - и ми присяда.
Тогава е грапаво и ми горчи
и е сякаш ненужен израстък.
И хуква през двете ми черни очи.
(Уж си тръгва, а с мен се е сраснало). ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Миглена Цветкова Всички права запазени

Предложения
: ??:??