Сърце
"Сърцето никога няма да влезе в употреба,
докато не стане неразбиваемо."
Тенекиеният дървар
Тежат ми моменти със дати трагични.
Тежи ми желязното, мъчно тегло.
Тежи ми, разбираш ли. Всичко и всички.
Което било е и не е било.
Тежат ми целувки във мрака среднощен,
раздели болезнени, думи - куршум.
И питам се, Господи, дишам ли още,
или съществувам, но само наум? ...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
Iniciar sesión
Registrarse