15.11.2012 г., 23:13 ч.

Сърце 

  Поезия » Философска
5.0 (6)
998 0 14
Сърце
"Сърцето никога няма да влезе в употреба,
докато не стане неразбиваемо."
Тенекиеният дървар
Тежат ми моменти със дати трагични.
Тежи ми желязното, мъчно тегло.
Тежи ми, разбираш ли. Всичко и всички.
Което било е и не е било.
Тежат ми целувки във мрака среднощен,
раздели болезнени, думи - куршум.
И питам се, Господи, дишам ли още,
или съществувам, но само наум? ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Яна Всички права запазени

Предложения
  • Не се научих да живея без сърце и да обичам просто от учтивост. Раздавам и пилея, с две ръце, ни сме...
  • Човек е по рождение орисан заченат в обич, обич да роди. Във всяка обич е заложен смисъл – да продъл...
  • Записах се на курс по Лицемерие и най-напред научих грозна истина – в емоциите кредит на доверие не ...

Още произведения »