4 ene 2014, 19:16

Сърце 

  Poesía
768 0 13
Само ти ме разбираш, сърце –
ти си моят най-близък приятел;
и щом в грижи навъся лице,
и когато съм странен мечтател.
Като рана дълбаеш гръдта
с тези удари - чувствени, силни...
Непокорна е с тебе плътта –
вдъхновява се, кипва на вино...
Щом обикнеш – стихия си ти,
ако мразиш - на две се разсичаш,
казват, никога ти не болиш,
но изгаряш във чувствата всичко... ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Михаил Цветански Todos los derechos reservados

Propuestas
: ??:??