ekstasis (Михаил Цветански)
589 5042
4.01.2014 г., 19:16 ч.

Сърце 

  Поезия
709 0 13


Само ти ме разбираш, сърце –
ти си моят най-близък приятел;
и щом в грижи навъся лице,
и когато съм странен мечтател.

Като рана дълбаеш гръдта
 с тези удари - чувствени, силни...
Непокорна е с тебе плътта –
вдъхновява се, кипва на вино...

Щом обикнеш – стихия си ти,
ако мразиш - на две се разсичаш,
казват, никога ти не болиш,
но изгаряш във чувствата всичко...

Ти си моят житейски пулсар
и вулкан на кръвта – жарка лава,
всеки миг в мен играеш комар
и страха с дързостта побеждаваш...

Заговориш ли, млъквам на глас,
само с удар един разгадаваш,
в този миг ми е нужен байпас
от надежда и обич, и вяра...

Като страж си в съня ми дори,
бдиш на пост неуморен отляво
и застрелваш с туптежи вини,
но проникне ли в тебе забрава –

непрогледна, студена мъгла
умори ли ехтящия ритъм
и те спре със вика на тъга -
аз те моля – да биеш опитай...

© Михаил Цветански Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??