Когато тъжно вглеждам се във лунна сянка
и тихо длани пред лицето си събирам…
Когато душата ми се вглежда в тиха дрямка
и бавно кръвта из вените пулсира…
Когато сълза се ражда самотна в края на окото
и потегли по своя труден път – лицето…
Когато капка кръв се впива в устните дълбоко
пристигнала от своя извор тих – сърцето…
Когато ушите глухи са от песните на тишината
и в прашен стон се дави всяка дума…
Когато косите отразяват в сребристо светлината
и хвърлят сянка от неясна руна… ...