Помагам на загубени души, които след тъгата се намират,
когато най-дълбоко ги боли и смисъл да се борят не съзират.
Прокарвам и лъчиста светлина в недрата на душевните тунели,
когато се разпада вечността на спомени за някакви предели.
Душевните предели ги крепя и тичам по земята на тъгата.
Използвам сноп човешка топлина и мисля за живота на децата,
които са отрано светлини в тунела на живота ни объркан,
но някъде не спира да боли. В очите им страданието мърка.
Надявам се, красиво общество, по пътя на приемане да минем.
Ще станем ли събратя на добро, или от слепотата ще погѝнем?
Предлагам ви да правим добрини, защото нас доброто ни спасява.
Доброто е лечител на души. Помнете, че доброто извисява. ...