Съвест

23 ene 2010, 13:03

Poesía » Filosófica

874 0 2

Съвест

Сълзите ми не можеш дори да видиш,

но искам да се вслушаш в моя плач.

Маската на ангел в мен съзираш,

на ангел с демон сключил брак.

Все там смисъл ще намираш,

в светлината на сияещия мрак,

в който любя те и силно те отричам,

в който просветител твой съм и вечен страх.

Кое е доброто, по-добре не питай.

Любовта може да е като излишен гид.

А за злото, ще питаш не врага, а своя господ,

защо смъртта е вечността, в която животът ти е миг!

Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.