Съвест

23.01.2010 г., 13:03 ч.

Поезия » Философска

835 0 2

Съвест

Сълзите ми не можеш дори да видиш,

но искам да се вслушаш в моя плач.

Маската на ангел в мен съзираш,

на ангел с демон сключил брак.

Все там смисъл ще намираш,

в светлината на сияещия мрак,

в който любя те и силно те отричам,

в който просветител твой съм и вечен страх.

Кое е доброто, по-добре не питай.

Любовта може да е като излишен гид.

А за злото, ще питаш не врага, а своя господ,

защо смъртта е вечността, в която животът ти е миг!

Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.