Съвременна Пандора

30 mar 2006, 0:28

Poesía

542 0 1

Тълпи студени,сиви и бездушни
край мен минават,носейки тъга.
Нима единствено у мен остана
една искрица светлина?
Насред улица безкрайна,
поставена на пиедестал
стои кутия скъпоценна
с капак от мрамор бял.
Пристъпвам бавно и безшумно,
притеглена като с магнит,
копнея да погледна вътре,
макар да бъде само миг. ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

Съвременна Пандора

Искате да прочетете повече?

Propuestas