Тълпи студени,сиви и бездушни
край мен минават,носейки тъга.
Нима единствено у мен остана
една искрица светлина?
Насред улица безкрайна,
поставена на пиедестал
стои кутия скъпоценна
с капак от мрамор бял.
Пристъпвам бавно и безшумно,
притеглена като с магнит,
копнея да погледна вътре,
макар да бъде само миг. ...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
Вход
Регистрация